За Синдиката на българските учители

Актуална информация


Новини
Пресцентър
Материали от вестник    "Учителско дело"
Въпроси и отговори
Консултации и мнения



Дейности

Документи

Карта на сайта

    Вторник, 27 Октомври 2020 година



                                         
Търсене


Отпечатайте страницата!
Изпратете на приятел
Вход



Новини   



НАЙ-НОВИТЕ ПРОМЕНИ В КОДЕКСА НА ТРУДА

В броеве №108 и №109 на „Държавен вестник” бяха публикувани поредните промени в Кодекса на труда.
    Промените могат да бъдат разделени най-общо на две групи. Първите са с общ характер и са насочени към допълване и прецизиране текстове от Кодекса на труда, както и нови моменти - примерно промените в чл. 163 за отпуска поради бременност, раждане и осиновяване. Втората група текстове е насочена към разширяване правомощията и въвеждане на процедура при изпълняване задълженията на изпълнителна агенция „Държавна инспекция по труда”. Промените и от двете групи трябва добре да се познават, както от синдикалния актив, така и от синдикалните членове с оглед пълноценната защита трудовите права на членовете на Синдиката на българските учители.
    I. В същото време трябва да се отчете, че част от направените промени нямат пряко отношение към работещите в сферата на образованието - примерно изцяло новият текст на чл. 10 от КТ, отнасящ се до приложимостта на закона. Този текст е съобразен с включването на България в Европейския съюз и касае трудовите правоотношения на български граждани и граждани на страни от ЕС, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина или на български граждани и такива от страни на ЕС, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и Швейцария, изпратени от български работодатели в чужбина. Важното в случая е, че прилагането му не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, на територията, на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.
    Промени има в Глава четвърта: „Колективен трудов договор”.
    II. Първата касае сключването на КТД на отраслово и браншово равнище, като в чл. 51б отпада текстът - „на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общите положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори”. Промяната е в интерес най-вече на синдикалните организации в реалния сектор.
    III. В чл. 53 се правят следните промени - изречение второ в ал. 4 се изменя така - „Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на документа” и се добавя нова ал. 5 - „Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори”. Тези изменения имат за цел създаване електронен регистър на колективните трудови договори.
    IV. В чл. 55 ал. 2 след думите „по чл.123” е добавено „и 123а”. Смисълът на добавката е, че колективният трудов договор продължава да действа и при промяна на работодателя, включително ако предприятието или обособена част от него е отдадена под наем, аренда или концесия.
    V. С промяната в чл.114 - отпада изречение второ: „когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж” - действително се премахва една остаряла и обезсмислена след въвеждането на понятието „осигурителен стаж” постановка. Признаването за трудов стаж и за работата до 5 дни в месеца, води след себе си и признаване на придобивки, обвързани с трудовия стаж - пропорционално ползване на отпуск, работно облекло и др.
    Важни за нас са промените в Глава шеста: „Основни задължения на страните по трудовото правоотношение”.
    VI. Първата от тях е в чл. 127, ал.1, т.4, където към текста: „длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор”, се добавя: „срещу подпис и се отбелязва датата на връчването”.
    VII. Добавя се нов чл. 128а - „Задължение на работодателя за издаване на документи” със следното съдържание:
    (1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
    (2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
    (3) При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
    Направените промени регламентират задължението на работодателя за предоставяне на работника или служителя на длъжностна характеристика, като премахват възможността за заобикалянето на това задължение чрез подписа и точната дата на връчване.
    VIII. Новият чл. 128а цели прекратяване на практиката недобросъвестни работодатели да забавят документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовите правоотношения, примерно оформяне на трудова книжка и издаване на документи, удостоверяващи прекратяването на трудовия договор.
    IX. Друга промяна, в интерес на работниците и регулираща един пропуск в досегашната уредба е в чл. 139а, където се въвежда нова ал. 2 със следното съдържание: „Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време”. По този начин се отнема възможността работодателят да спекулира с работното време и при вече въведено непълно работно време чрез въвеждане на ненормиран работен ден, да задължава работниците за по-дълъг престой в предприятието.
    Х. В раздела „Извънреден труд”, в чл. 144, т.5 отпада второто изречение: „ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали”.
    С тази промяна реално се разширява възможността на работодателите за прилагане на извънреден труд „за довършване на започнатата работа”.
    XI. Съществени са измененията в чл. 163, третиращ отпуск поради бременност, раждане и осиновяване - създават се нови ал. 7, 8 и 9.
    „(7) Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
    (8) Със съгласието на майката (осиновителката), след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.
    (9) За времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск по ал. 8, отпускът на майката се прекъсва”.
    И досегашната ал.7, която става ал.10 се променя, както следва - „През време на отпуска по ал. 1 – 9, на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон”..
    Промените тук са три:
    - първо - платеният отпуск за бременност и раждане се увеличава до 410 дни, което означава, че като се извадят полагащите се 45 дни преди термина, реалният отпуск за гледане на детето след раждането е в размер на една календарна година;
    - второ - дава се възможност на бащата да ползва петнадесет дни отпуск след изписването на детето от лечебното заведение. Условието за този отпуск е бащата и майката да се намират в брак или да живеят в едно домакинство;
    - трето - след навършване на шестмесечна възраст на детето, със съгласието на майката, бащата може да ползва отпуска по чл.163, като за това време отпускът на майката се прекъсва.
    Измененията отговарят на европейските норми за равнопоставеност на половете, давайки възможност и на бащата да ползва отпуск за отглеждане на детето след определена възраст, от друга страна с отпуска след раждането (изписването от лечебното заведение) се дава възможност бащата да се включи в отглеждането на детето в първите дни, когато майката има най-голяма нужда от помощ.
    Третата промяна - удължаването срока на този отпуск е в съгласие с активните мерки за демографската политика. С промяната в преходните разпоредби - създаването на §3в, се дава възможност отпускът с удължен размер да се ползва и от работнички и служителки, при които ползването на този отпуск е започнало до достигането на 410 дни, както и при тези, за които е изтекъл отпускът в размер на 315 дни и в момента те ползват отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст на основание чл. 164. в този случай добавеният отпуск по чл. 163, ал. 1 е в размер на разликата между 410 календарни дни и сбора на ползвания отпуск поради бременност и раждане, и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 01.01. 2009 г. Преведено това означава, че майки, на които е изтекъл отпускът в размер на 315 дни, могат да се възползват от удължаването му до навършване от детето на възраст една година.
    XII. В чл. 177, отнасящ се до начина на изчисляване на трудовото възнаграждение за времето на платен годишен отпуск, са извършени две промени - в досегашния текст думата „полученото” се заменя с „начисленото при същия работодател”. Въвежда се и нова ал. 2. - „Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер”. Новият текст разрешава казуса, когато поради една или друга причина в последния календарен месец преди ползването на отпуска, няма отработени 10 работни дни и тогава възнаграждението за времето на отпуска се определя на основа договореното в трудовия договор.
    XIII. Важни за синдикалните дейци са и промените в чл. 181:
    „(1) Работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение, и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
    (2) Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2”.
    С тези промени работодателят вече не „има право”, а е „длъжен” да издаде правилник за вътрешния трудов ред и в него правата и задълженията не се „конкретизират”, а се „определят”. Въведената нова ал.2 всъщност регламентира процедурата за издаване на правилника, като за това задължително да се проведат консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието.
    С промените в този член се повишава ролята на синдикалните организации, като приемането на правилника за вътрешния ред, който вече е задължителен и с който се регламентират съществени елементи от условията на труд, като разпределението на работното време примерно, не може да се извърши без задължителното консултиране с тях.
    XIV. С промяната в чл. 222, ал. 1 се разширява обхватът на работниците и служителите, които имат право на обезщетение от една брутна работна заплата поради оставане без работа - „При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок”.
    XV. От съществено значение са добавените чл. 228а и чл. 228б.:
    „Чл. 228а. (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие.
    (2) При продължително отсъствие на работника или служителя от работа, работодателят е длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на неговото отсъствие, и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения.
    Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация.
    Чл. 228б. Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа”.
    Добавените текстове кореспондират с постоянните усилия на Синдиката на българските учители за ангажираност на работодателите за професионалната квалификация на работещите в образованието. Те трябва да се използват от синдикатите, заедно с договореното в Колективен трудов договор в системата на народната просвета от 30.06.2008 г., т. 31 за годишни средства за квалификация в размер на не по-малко от 0.8 на сто от годишните средства за работна заплата.
    XVI. С добавките в чл. 305, ал.4 и 319, където след думите „имат право на”, се добавя „основен”, се конкретизира правото на непълнолетните и на работници и служители със загубена работоспособност над 50% на по-голям основен платен годишен отпуск. При това положение договореният по-висок размер на основния платен годишен отпуск на основание чл. 156а, ако е договорен като брой допълнителни дни трябва да се наслагва над определения в цитираните горе членове.
    ХVII. От съществено значение е и изменението в чл.326, ал.2, която добива следния вид - „Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор, срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора”.
    Направената добавка в текста дава възможност в КТД да се договаря за работници и служители с по-дълъг стаж по-продължителен срок за предизвестие при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11, като разбира се, този срок трябва да бъде съобразен и с текста на изречение първо от алинеята.
    ХVIII. С двете изменения в чл. 327 се разширява обхватът на правото на работниците и служителите да прекратят трудовия си договор без предизвестие. Първото е в т.3а, където освен в случаите на значително влошени условия на труд, свързани с извършена промяна по чл.123, се добавя и по чл.123а - т.е. при отдаване предприятието или обособена част от него под наем, аренда или концесия.
    По-важна за нас е промяната в т.7 на чл.327, която добива следния вид - „работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време”. С тази промяна се дава възможност на работещите със срочен трудов договор по чл. 68, ал.1 т.1 и т.3, които са най-често използваните в сферата на образованието, да прекратяват тези си трудови договори, без да спазват тримесечния срок за предизвестие при срочен трудов договор, ако са си намерили работа, при която се сключи трудов договор за неопределено време.
    ХIХ. Изменения има и в чл. 333, отнасящ се до защитите при уволнение. Тук в ал.1, т. 1 отпадат думите „или съпруга на лице, отбиващо редовната си военна служба”. След премахването със закон на редовната наборна военна служба в Република България, текстът е неактуален и излишен.
    Втората промяна в този член е в ал.6, която добива следния вид - „Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1”. Промяната в случая е, че защита по тази алинея има и бащата, ако той ползва отпуска по чл. 163.
    ХХ. Промяната в чл. 348, ал.2, където в изречение второ думите: „паспорт или декларация” се заменят с: „писмена декларация”, кореспондират със съществуващия в европейското законодателство декларативен принцип за удостоверяване на обстоятелства.
    ХХI. Последната от промените от общ характер, е включването на нов чл. 350а със съдържание: „Продължителността на трудовия стаж, установен със съдебно решение, се вписва в трудовата книжка от работодателя, а при отказ или когато това е невъзможно - от инспекцията по труда по седалището или адреса на работодателя”. Текстът идва да запълни една досегашна празнина в законодателството, като вменява задължение на работодателя да впише в трудовата книжка и трудовия стаж, установен със съдебно решение. Когато това е обективно невъзможно или при отказ, вписването може да се направи от инспекцията по труда.
    Описаните дотук промени от общ характер в Кодекса на труда е необходимо да се познават от синдикалните ръководства и членовете на синдикалните организации, защото част от тях имат пряко отношение към прилагането и защитата на трудовите права и по този начин - и със синдикалната дейност за защита правата на работещите.
    Иван Кънчев, експерт в направление "Трудовоправна защита" в Централата на СБУ
   


[Обратно към Новините]



Съдържание - Синдикат на българските учители, 2012 ©
Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2012 ©