За Синдиката на българските учители

Актуална информация


Новини
Пресцентър
Материали от вестник    "Учителско дело"
Въпроси и отговори
Консултации и мнения



Дейности

Документи

Карта на сайта

    Вторник, 27 Октомври 2020 година



                                         
Търсене


Отпечатайте страницата!
Изпратете на приятел
Вход



Новини   



Слово на президента Георги Първанов на тържественото честване на 20-годишнината от основаването на Синдиката на българските учители и 115-та годишнина на организираното учителско синдикално движение и учителския печат в България

Народен театър “Иван Вазов”
   
    Уважаема госпожо Такева,
    Уважаеми министри и народни представители,
    Уважаема госпожо кмет,
    Дами и господа,
    Скъпи приятели,
   
    Преди всичко бих искал да благодаря за поканата и за възможността да бъдем заедно в този наистина тържествен момент. Искам най-сърдечно да поздравя Синдиката на българските учители по повод на 20-годишнината от основаването му и 115-те години от началото на организираното учителско движение в България.
   
    Признавам, че участието ми в днешното тържество има и своите носталгични и сантиментални мотиви. Първо, защото може би някои от най-светлите хора в моя живот са били учителите. Второ, защото и моят професионален трудов живот започна именно като учител в едно софийско училище.
   
    Не е необходимо човек да бъде историк, за да знае, че освободителните борби на българския народ бяха успешни заради това, че българският народ, нашите сънародници бяха съзрели духовно за своето освобождение, благодарение на апостолската мисия на тогавашните български учители. Нека да си припомним в този тържествен миг, че десетилетия наред след това, след Освобождението, българският учител беше една от най-авторитетните фигури в нашето общество.
   
    Днес вече имаме основание да кажем, че въпреки изпитанията на времето, Синдикатът на българските учители успя да съхрани тези вековни демократични ценности и принципи, да отстоява и да защитава правата и интересите на българския учител. Той не е само най-големият отраслов синдикат у нас, но се утвърди като една от най-авторитетните и водещи структури на гражданското общество в България, а също и като уважаван член на Интернационала на образованието.
   
    Затова сега към вас искам да изразя своята, на българската общественост благодарност към всички, които със своя неуморен и високоотговорен труд оставиха и продължават да оставят ярка диря в историята на учителското дело, да допринасят за опазването и утвърждаването името и авторитета на българския учител.
   
    Безспорен е приносът на синдиката за въвеждането на децентрализацията в управлението на системата на образованието, с прилагането на делегираните бюджети и програмното финансиране, със защитата на професионалните, синдикалните и гражданските права на работещите в системата на средното образование. Казвам това убедено, защото от самото начало на моя първи мандат до днес твърдя, че имам преки работни впечатления от работата на синдиката, от голямото израстване на организацията и на нейните членове, тъй като проблемите на училищното образование, на българския учител присъстваха и присъстват в ежедневната работа и на президентската институция.
   
    Когато се налагаше, особено във времето на интензивните протестни действия 2005-2007 г., участвам активно в търсенето на решения, не само защото ценя учителската професия и труд, но и защото модернизацията на българското образование е кауза, зад която изцяло заставам сега и в бъдеще.
   
    Уважаеми госпожи и господа,
   
    от няколко месеца в Европейския съюз се води дебат по Стратегията на съюза до 2020 г. Първият приоритет, може би най-важният приоритет за евросъюза в следващото десетилетие, и това никак не е случайно, се нарича интелигентен растеж, икономика, основаваща се на знания. А знанието, интелигентността започват от образованието.
   
    Затова и в проекта за новия европейски документ се поставят като едни от най-важните задачи пред съюза и неговите страни-членки първо, повишаване цялостното качество на всички равнища на образование, активно инвестиране в образователните системи, подобряване на резултатите на всички равнища на образованието – от предучилищната възраст до университета, в рамките на един интегриран модел.
   
    Особено внимание се отделя на необходимостта от съществено намаляване на дела на децата, преждевременно напускащи училище. Има конкретни параметри, които всяка една страна, в това число и България, трябва да покрие. Това е посоката, която важи и за нас. Тя е наша посока, не само защото се поставя от страна на Европейския съюз, а защото отговаря и на нашите национални цели и интереси.
   
    Бих се радвал в този дебат да прозвучи силно и вашият глас, гласът на българските учители, които поставят основата на цялата сграда на знанието в страната. Категорично твърдя, че в условията на криза няма по-добра инвестиция от тази в образованието и науката. И това добре се разбира в Европа. Време е след 20 години лутания да го разберем, осъзнаем и тук, в България. Бъдещето е на обществото на знанието и ако и сега пропуснем момента, утре ще ни бъде много трудно да наваксаме изоставането, да бъдем в крак с другите страни от нашата общност.
   
    Убеден съм, че и в днешното българско общество учителят трябва да запази своята мисия, своята значимост. Без неговите значими усилия всичко това би било непостижимо.
   
    И все пак, уважаеми госпожи и господа, скъпи приятели, не като ответен жест, а като една скромна оценка за приноса за развитието на синдикализма и училищното образование у нас, както и по повод на 20-годишнината от основаването му, постановявам да бъде връчен на Синдиката на българските учители Почетният знак на държавния глава на Република България.
   
    Честит празник и на многая лета!
   


[Обратно към Новините]



Съдържание - Синдикат на българските учители, 2012 ©
Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2012 ©