За Синдиката на българските учители

Актуална информация


Новини
Пресцентър
Материали от вестник    "Учителско дело"
Въпроси и отговори
Консултации и мнения



Дейности

Документи

Карта на сайта

    Петък, 30 Октомври 2020 година



                                         
Търсене


Отпечатайте страницата!
Изпратете на приятел
Вход



Новини   



КНСБ стартира Национална кампания по защита на основни трудови и синдикални права



Hа 9 май т. г., в Деня на Европа, Конфедерацията на независимите синдикати в България представи своите предложения за по-стабилно гарантиране на социалните и трудови права на българските работници чрез спешни законодателни инициативи.
    В организираната по този повод публична среща в централата на КНСБ взеха участие Цецка Цачева, Председател на 41-то Народно събрание, Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, Маргарита Попова, министър на правосъдието, синдикалисти и др. В срещата взеха участие Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, председатели на синдикални федерации на КНСБ, които поставиха актуални въпроси.
    Президентът на КНСБ Пламен Димитров припомни, че на този ден през 1950 г. в Париж, е направена първата стъпка към създаването на Европейския съюз, а в България днешният ден на Европа възприемаме като ден на новата ни история, ориентирана към по-добри социално-икономически и морални хоризонти пред обществото ни. Той аргументира предложенията на Конфедерацията за по-стабилно гарантиране на социалните и трудови права на българските работници чрез спешни законодателни инициативи и обяви откриването на Национална кампания на КНСБ по защита на основни трудови и синдикални права. “В областта на трудовите и социални права на българските граждани - изтъкна Пламен Димитров - съществува необходимост от внасяне на законодателни изменения в няколко особено важни направления.” Той посочи, че те са свързани с правата по социално подпомагане и грижи, правото на синдикално сдружаване; колективните преговори и стачка; информиране и консултиране; справедливи и безопасни условия на труд; недопускане на дискриминация в труда и социалната сфера; право на свободно движение на хора; правото на образование, социално осигуряване, здравеопазване; социалните права на възрастните и хората с увреждания, децата.
    “Основополагащо за нас е правото на сдружаване в синдикални организации - изтъкна Пламен Дмитров - право, установено и в редица международни актове, по които България е страна и е конституционно установено в чл. 49 на нашата Конституцията. Повече от десет години, системно сме поставяли пред правителства и политически сили, сме поставяли въпроса: „Защо правото на сдружаване в политически партии се охранява чрез специален текст в Наказателния кодекс (чл. 169 а НК), а правото на сдружаване по чл. 44 КРБ, вкл. и правото на сдружаване в синдикални организации, не се „радва” на подобна охрана от държавата чрез НК?”
    В тази посока сме предлагали и защитавали конкретни текстове за изменение и допълнение в НК, но и до днес няма реакция.” На следващо място той подчерта, че действащият Закон за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС) е приет на 06.03.1990 г., като действащата тогава Конституция не урежда това право. По инициатива на КНСБ, Народното събрание приема този закон, чрез който създава недефинираното и до днес словосъчетание “колективен трудов спор” и урежда не въобще правото на стачка, а решаването на “колективни трудови спорове”. С приемането през 1991 г. нова Конституция на Република България правото на стачка получава признание като основно право на работниците и служителите за защита на техните колективни икономически и социални интереси (чл. 50), като редът и условията за осъществяване правото на стачка се определя със закон. Според КНСБ такъв закон все още не е приет, а ЗУКТС вече е изпълнил своята роля. Не само от гледна точка на Конституцията, но и обективно. Затова е необходимо приемането на нов закон, който да съответства на заложения в Конституцията дух и идея за правото на стачка.
    В светлината на чл. 28 от Хартата за основните права на гражданите на Европа, уреждащ правото на колективни договори, бе поставен и въпросът при договарянето в бюджетната сфера да се предвидят отговорности и ангажименти и на органите на изпълнителната власт, като колективното договаряне да се ориентира: по време - като предхождащо подготовката на различните бюджети (местни, секторни, национални); като основни цели - към изразяване на съвместни позиции по отношение основните параметри на съответните бюджети; като цикличност - едногодишен, а при възможност и двугодишен срок със задължителна годишна актуализация на онези параметри от КТД, които в най-голяма степен зависят от конкретни параметри на съответния бюджет.
    Бе разгледан и комплекс от проблеми, които стоят при договарянето в реалния сектор, както и права, свързани с изплащането на работните заплати.
    Изтъкнато бе, че Конфедерацията настоява спешно да се внесат необходимите предложения за възстановяване на текста за издаване на изпълнителен лист в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) при неизплатени възнаграждения или обезщетения на работници и служители. Така работещите ще могат да изискват дължими и неизплатени от работодателя си суми по извънсъдебен път. Това спестява на хората разходи за адвокати и съдебни процедури, обясни лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Предложението бе подкрепено от Цецка Цачева и Маргарита Попова. Министър Попова се ангажира да постави предложението на обсъждане в министерството, като уточни, че регламентирането на този механизъм трябва да се направи внимателно. По време на дискусията правосъдният министър съобщи още, че работна група към министерството разработва промени в Наказателния кодекс. В областта на престъпленията срещу трудовите права промените ще бъдат в три насоки: наказания за лица, които дават невярна информация за други лица и им пречат да постъпят на работа; наказания за възпрепятстване правото на труд; наказания за неизпълнение на съдебно решение. Държавата и контролните органи мълчат често при нарушения на трудовите права на работниците, бе категоричен Пламен Димитров. В много случаи, макар че се правят редица проверки, контролните органи в България не разполагат с необходимия ресурсен капацитет, за да обхванат всички обекти. А у нас, както и в останалите страни от Южна Европа, обикновено по-строгите регулации, установени от закона, както и заплахата от санкции, биха имали значимо превантивно действие, подчерта той.
    “Учителят е обществено-значима личност и е необходимо е да бъде предвидена наказателна отговорност за уронване на неговия престиж или при оказване на насилие върху личността му - това е законова практика в някои европейски държави”, каза Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Тя подчерта, че опазването на живота, здравето и достойнството на учителите е общественозначим въпрос, тъй като професията трябва да бъде желана и привлекателна за младите хора, защото само след 10 години на системата на средното образование ще страда от недостиг на близо 6000 учителя. Лидерът на СБУ отправи предложение към председателя на НС Цецка Цачева и към министър Маргарита Попова в Кодекса на труда да бъде върнат регресния иск. Янка Такева уточни, че тогава виновникът за дадено нарушение ще поема лично отговорност за деянието си и мотивира искането с настояванията на учителите в случаите, на нарушаване на трудовите правоотношения в учебното заведение. Тя честити празника на всички и благодари на представителите на законодателната и изпълнителната власти за добрия социален диалог.

Председателят на парламента Цецка Цачева и министър Маргарита Попова изтъкнаха значимата роля на образованието и на учителя в съвременното общество и подчертаха, че единствено то е в състояние да внесе положителни промени в обществото и в отделния човек – и да го усъвършенстват до степен, когато няма да се необходими законови санкции, за да бъдат спазвани трудовите, социални и синдикални права на хората.
   

Крайната цел на стартиралата кампания на КНСБ е предизвикването на законодателни промени, охраняващи трудови и синдикални права, които са насочени към криминализиране случаите на нарушения. Кампанията ще продължи през следващите няколко месеца и ще се разпространява по региони и общини чрез дискусионни форуми, включително и с участието на експерти от Международната конфедерация на профсъюзите, Европейската конфедерация на профсъюзите, Международната организация на труда, Комисията за защита от дискриминация, Националния институт за помирение и арбитраж, от посолства, правозащитни организации, на социални антрополози, социолози, политолози, представители на Българската академия на науките, юристи, работодатели, студенти, медии и др. Предвидено е осъществяването на срещи с политически партии и представители на законодателната власт, както и на информационно-образователни лекции и дискусии в училища и в студентски обучителни програми, стажове и практики, посещения в предприятия със синдикални организации, и др.
   


[Обратно към Новините]



Съдържание - Синдикат на българските учители, 2012 ©
Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2012 ©