За Синдиката на българските учители

Актуална информация


Новини
Пресцентър
Материали от вестник    "Учителско дело"
Въпроси и отговори
Консултации и мнения



Дейности

Документи

Карта на сайта

    Петък, 30 Октомври 2020 година



                                         
Търсене


Отпечатайте страницата!
Изпратете на приятел
Вход



Новини   



Синдикатите от Централна и Източна Европа – фактор на промени и в единство за запазване на социалния модел в региона



На 13 май т.г. в столицата се проведе международна конференция „Обществено-политически и социално-икономически преход в страните от Централна и Източна Европа и ролята на сидикатите”, организирана от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт”. На форума бяха представени политическите, икономическите
    и социални трансформации в страните от Централна и Източна Европа, специфичните проблеми и задачи в отделните сфери, обусловени от прехода, както и ролята на новия социален диалог и синдикатите.
    Международният форум бе открит от президента на КНСБ – Пламен Димитров и президента на Република България – Георги Първанов.
    В приветствието си Георги Първанов изрази своето уважение към цялостната дейност на синдикалния лидер проф. д-р Желязко Христов, който категорично и безкомпромисно е защитавал браншовия интерес на всяка една социална общност. Държавният глава изтъкна, че ролята на синдикатите в периода на прехода е изключително значима. С активността на синдикатите у нас е постигнат баланс между труда и капитала, между закрилата на труда и социалния мир в обществото, което от дистанцията на времето е едно голямо достойнство на българския преход. „Историята на прехода ще съхрани спомените за много протести и в същото време и за един конструктивен социален диалог. Диалогът със синдикатите е бил важен, тогава когато в обществото е имало тежки социални конфликти. Миналото обаче продължава да присъства в нашия политически дебат като една тъмна сянка. Това е един от дефектите на българския преход” – каза Георги Първанов. Според него се е наложило мандатното мислене. Хоризонтът на политическите идеи и програми е свършвал за четирите години на мандата и всяко ново правителство е започвало отначало, загърбвайки приемствеността. Държавният глава изрази отношението си и към общата икономическа политика в ЕС. „Подкрепям необходимостта от достигането на едно ново качество при координирането на икономическите политики и считам, че отделните страни членки на Европейския съюз трябва да имат по-голяма свобода при определянето на съответните реформи за постигането на посочените цели за: конкурентоспособност, насърчаване на заетостта, по-нататъшна подкрепа на публичните финанси и укрепването на финансовата стабилност.” Той настоя гласът на новите членки на ЕС да бъде чут, защото дистанцията между тях и старите ще се увеличава, а от това Европа няма да стане по-силна. Той предупреди, че присъединяването на България към пакта „Евро +” носи опасност за забавянето ни при достигането на средния за ЕС жизнен стандар.
   

В своя доклад пред конференцията президентът на КНСБ – Пламен Димитров, започна с обстоен преглед на ролята на независимите синдикати в общия план на исторически, икономически, социални трансформации в страната ни, като част от страните от Централна и Източна Европа. „От гледна точка на пряко участие или възможности за влияние върху промените, чрез различни инструменти КНСБ изпълнява своята основна мисия – представителство и защита на интересите в труда на работниците и служителите” – изтъкна той. „В трудните условия на преход, на Валутен борд, на финасово-икономическа криза и хиперинфлация, КНСБ пое отговорността да бъде активен участник в промяната, да работи за укрепване на реформите в икономическата и социалната област, да разнообрази мотивите за членство и да разшири формите на партньорство и влияние. КНСБ изигра решаваща рола в социалното партньорство и социалния диалог и се утвърди като основен механизъм за съгласуване на интереси. С участието си в Икономическия и социален съвет /ИСС/, Конфедерацията разшири социалния и граждански диалог в България” – каза той. По думите му без активното, устойчиво и отговорно поведение на Синдикатите, страната ни не би осъществила своите реформи в пенсионното осигуряване, социалното осигуряване, колективоното трудово договаряне, защитата при безработица, при тежки и рискови условия на труд. „Конфедерацията в бъдеще трябва да работи за ежегодно договаряне на минималните осигурителни прагове, за по-голяма сигурност в пазара на труда, за социална сигурност в преходите от учене към заетост, от заетост към повишаване на квалификацията, от заетост към пенсиониране, учене през целия живот, продължаващо професионално обучение и възможностите за съчетаване на трудовия и семейния живот. Претенциите на КНСБ са ясни и моногократно вече сме ги изтъквали – каза Пламен Димитров – това са:
    - правото на сдружаване в синдикални организации, да се гарантира с конкретни текстове в Наказателния кодекс;
    - необходимо е приемането на нов закон за колективните трудови спорове, който да съответства на заложения в Конституцията дух и идея за правото на стачка;
    - Цялостно усъвършенстване системата на норми, свързани с колективното трудово договаряне.”
    Пламен Димитров не скри тревогата си от налаганите идеологии в пакт „Евро +”, които ще поставят под въпрос социалните измерения и автономията на социалните партньори в Европа. „Ще доведат до все по-нарастваща несигурност, влошаване условията на заетост, включително политиката по доходите, образованието и пенсиите.” Той апелира за мобилизиране на протестите на европейските работници и служители, за засилване координацията на синдикатите на секторно европейско равнище, за преодоляване на недоверието, между националните синдикати, за преосмисляне и повишаване на европейската синдикална солидарност. „България има нужда от пакт за икономически растеж и заетост, в който социалните партньори да постигнат обществен консенсус по приоритетните за страната направления за действие и в унисон със стратегията „Европа 2020” – заключи словото си Пламен Димитров.
    В изказването си председателят на СБУ – Янка Такева поздрави всички участници и гости в конференцията, за съпричастността и солидарността в подобряване работата на синдикатите. Тя сподели мнения и становища по отношение на стратегия „Европа 2020” в частта за образованието, с дълбокото убеждение, че то стои в основата на развитието на всички останали политики в страните от Централна и Източна Европа. Със задоволство тя сподели, че още преди година и половина, когато се заговори за стратегия „Европа 2020” в страната бе разгърнат широк дискусионен форум с подкрепата на правителството и неправителствените организации. „Заедно – каза тя – потърсихме отговори на петте стратегически цели, като с голяма част от позициите бяха запознати и европейските структури. Проблемни казуси са: финансирането на образованието, колективното трудово договаряне, промяна на трудовото законодателство.” От позицията си на вицепрезидент на Женския комитет на Пан-европейския регионален съвет към Международната профсъюзна конфедерация, Янка Такева специално място отдели на негативите, които се отчитат не само на синдикално, национално, но и на международно равнище по отношение на жените. В частност – преодоляването на дискриминация между половете, скритата дискриминацията по възраст, проблемите на достойния труд, достойното заплащане, проблемите с условията на труд, равнопоставеността на жените при вземане на решения, уеднаквяване на трудовите възнаграждения. „Благодарение на общите ни усилия – подчерта Янка Такева – разликата в заплащането между мъжете и жените в последните седем години от 32 % намаля на 16 %. Безспорно икономическата криза се отрази пагубно върху заетостта не само на жените като цяло, но и особено върху младите жени, които излизат по майчинство и тяхната обратна реализация в трудовия процес. Всички тези проблеми ще бъдат разгледани на предстоящата у нас на 28 и 29 юни международна конференция, организирана от Женския комитет на ПЕРК.” Специално внимание председателят на СБУ отдели на синдикализма като функция. Тя наблегна на това, че за да се привлекат младите хора към синдикалната идея, би трябвало чрез нова лексика, те да изработят личностно мотивационно поведение и готовност за работа в екип. В този смисъл Конфедерацията подготвя наръчник със заглавие „Моите трудови права”, с който учениците от 11 и 12 клас и съответно студентите във висшите учебни заведения, ще имат възможност да се осведомят за трудовите си права и кой може да ги защити, като утрешни синдикални членове. Тя отправи призив, за консолидация и сътрудничество на синдикатите с държавните институции и партии, без това да ги прави зависими. Призова да се задъблочи и разшири международното сътрудничество.
    Лидерите и представителите на най-големите синдикати от Централна и Източна Европа се включиха в два панела на целенасочени дискусии по отношение на социално-икономическите тенденции в региона. Те представиха своите виждания за механизми и мерките за запазване модела на Социална Европа и възстановяване на икономиките чрез създаване на качествени и нови работни места. Това прозвуча в изказването на Михайл Шмаков – президент на ФНПР и на Паневропейския регионален комитет /ПЕРК/, Бранислав Чанак – президент на Независимост - Сърбия, Бела Галгоши – старши изследовател в Европейски синдикален институт - Унгария. Разгледани бяха редица въпроси свързани с картината на прехода, промяната в собствеността, преструктурирането на заетостта и изграждането на конкурентоспособна икономика, колективното трудово договаряне, модела на Социална Европа, ролята на синдикатите в изграждането и реформирането на социално осигурителните системи и в процеса на евроинтеграция. По тези въпроси отношение взеха: Григор Градев – изпълнителен секретар на ПЕРК - Брюксел, Жорж Дасис – президент на група II работници на Европейския икономически и социален комитет, Хериберт Кол – представител от офиса за научна публицистика, гр. Еркрат – ФРГ и др.
   

Наред с Георги Първанов – президент на Република България, Пламен Димитров – президент на КНСБ, Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители и вицепрезидент на Женския комитет на Пан-европейския регионален съвет към Международната профсъюзна конфедерация, Михайл Шмаков – президент на ФНПР и на Паневропейския регионален комитет /ПЕРК/, участие в работата на международната конференция взеха: Жорж Дасис – президент на група II работници на Европейския икономически и социален комитет, Григор Градев – изпълнителен секретар на ПЕРК - Брюксел, Майк Майнардус – директор на фондация „Фридрих Еберт”, Овидиу Юрка – представител от офис на Международната организация на труда /МОТ/, Будапеща, Татяна Флорова – вицепрезидент на Федерацията на независимите профсъюзи в Русия, Хериберт Кол – представител от офиса за научна публицистика, гр. Еркрат - ФРГ, Бранислав Чанак – президент на Независимост - Сърбия, Сенел Огюз – генерален секретар по финансовите въпроси от Конфедерацията „Хакиш” - Турция, Мишел Берти – експерт в Международен департамент на UIL - Италия, Бела Галгоши – старши изследовател в Европейски синдикален институт - Унгария, Богдан Хосу – президент на Картел-Алфа - Румъния, Валтер Зауер – ръководител на международен департамент на MZSOZS - Унгария, Андржей Матла – представител в Международен отдел на Солидарност - Полша, вицепрезиденти и експерти от Централата на КНСБ, представители на парламентарни комисии, синдикални федерации, гости и приятели на синдикалната идея.
   


[Обратно към Новините]



Съдържание - Синдикат на българските учители, 2012 ©
Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2012 ©