За Синдиката на българските учители

Актуална информация


Новини
Пресцентър
Материали от вестник    "Учителско дело"
Въпроси и отговори
Консултации и мнения



Дейности

Документи

Карта на сайта

    Петък, 01 Март 2024 година



                                         
Търсене


Отпечатайте страницата!
Изпратете на приятел
Вход



Новини   



МУЗИКАЛНИЯТ ПЕДАГОГ И ТВОРЕЦ ПРОФ. МИХАИЛ КАЗИНИК: Ученикът не съд, който да напълниш, а светилник, който да запалиш



Михаил Семьонович Казиник е световно известен цигулар, изкуствовед, културолог, писател, композитор режисьор, актьор, професор в драматичния институт на Стокхолм, водещ експерт на Нобеловите концерти. Наричат го „10 в 1”, „човекът-оркестър”. Той е роден през 1951 г. в Санкт-Петербург. От 1991 г. живее в Швеция, работи в Драматичния институт на Стокхолм и Висшата школа по бизнес на Скандинавия, пропагандира класическата музика по целия свят. Води майсторски класове в Швеция, Холандия, Германия, Русия, авторски радиопредавания за изкуство, участва в театрални постановки, в медицински конгреси по музикотерапия. Създава цикъл от близо 70 филма с наименование "В свободен полет”. Автор е на книгите „Тайни на гениите“ 1 и 2. Михаил Казиник е член на Международната асоциация на писателите и публицистите (APIA). През май 2011 г. бе удостоен със званието „Почетен гражданин” на град Варна.
    Проф. Казиник е прочут и с разработените от него иновационни методи на обучение. Обаятелният ерудит и виртуоз демонстрира цялостен образователен метод, известен като „вълнови урок”, пред български и руски педагози по време на научно-практически семинар „Училище на бъдещето”, организиран от фондация ”Устойчиво развитие за България” и Синдиката на българските учители в Санотриално-оздравителния комплекс /СОК/ „Камчия” през това лято. По време на гостуването му в Централа на СБУ, Михаил Семьонович бе любезен да даде интервю специално за читателите на в. „Учителско дело”.
   
    - Професор Казиник, вие сте водещ на предаването „Тайни знаци на културата“. Кои са те, кой може да ги разчете, променя ли се дефиницията за култура в глобализирания свят днес и достъпна, понятна ли е тя за младите хора?
    - Всичко зависи от формата и начина на общуване с младите. В предаването ние представяме цялата наша цивилизация - юдейска, гръцка и римска, която през хилядолетието ни остави феноменални етични, естетически норми, закони, идеи. Те са ни подарени от великата литература на античния свят, от древния Стар завет, от литературата на XX век, чиито шедьоври продължават тази удивителна епоха. Върху какво е построена тази цивилизация – върху няколко книги, една от които е Тора / християните я наричат Старият завет/, другата е Новият завет. Тя е построена върху античната култура на древна Гърция, на древния Рим, на митологията, на ценностите, на вечните идеи на Квадрилиума Трилиума, на образованието, на риториката, на музиката, която е преобладавала главно като знание. То е създадено от античните академии, гимназии, в средновековните латински академии, в епохата на Възраждането. Появиха се съвършени книги като тези от Данте и Шекспир, който са откривали и са продължили тази великата епоха. И ето ние дойдохме в 21 век и той ни се струва малко странен. В смисъл, че за няколко мига се разрушават всички основи на нашата цивилизация. В какво е проблемът – в информационния взрив, в епохата на облекченото получаване на информация, в интернета и е невъзможно е да се сражаваме с всички тези технически новости, които се появиха. Но в нашата цивилизация има няколко важни основи, вечни основи, отстъпвайки от които ние загубваме, предаваме всичко. Аз съм уверен, че следващите поколения могат да възприемат изкуството защото знам причината поради която те не възприемат изкуството и културата. Древните юдеи са имали равнище на тълкуване на Стария завет. Първото е на повърхността; второто – в дълбочина; трето, четвърто и т.н. Т.е. на планетата по старому след хиляди години история, тези, които я четат, спорят и я тълкуват на обратно. Дискутират се пророци, ситуации, задават сериозни въпроси, как това е възможно, опитват се да вървят и да отидат още по-на далеч и все по-надълбоко и отговарят задълбочено. И макар всяко творение на изкуството да е велико и има много измерения – тълкованието най-напред на повърхностното се дава в училище. И изведнъж неочаквано се виждаме, че сме открили някаква тайна. Преминаваме към второто, третото измерение - и ние сме почти космонавти, виждаме някаква планета като мъничка топка. Преминаваме към четвъртото и изведнъж разбираме, че всичките ценности за последните 5 минути, които са били за нас толкова важни се променят от това, което разбираме през четвъртото измерение. Цял живот претворявам всичко това във своите филми, във своите книги, програми, в т.ч. и „Тайните знаци на културата” и показвам на хиляди млади хора, които слушат моите беседи в Русия и в различни други страни. И те неочаквано преоткриват, преразглеждат света, пред тях се открива бездна, дълбочина, измерения, цивилизации, безчет състояния. И аз съм уверен, че с тях може да се общува. Но за това най-напред в училището трябва да се изяснят някои коренни, основополагащи моменти.
    - Неотдавна наш виден журналист и международен анализатор /Тома Томов/ каза в свое интервю, че най-голямата надежда и гаранция за бъдещето на Русия са нейните млади хора, които са изключителни, а за възпитанието и образованието им се полагат много грижи. Бихте ли разказали за Вашите наблюдения за това?
    - Това е така, това е и мъка и беда, защото пътешествайки из Русия, и не само в нея, но преди всичко в Русия аз виждам едно ужасно нещо. В различни градове и други места аз се срещам с удивително забележителни хора. Тях ги наричат различно –„ деца индиго”, таланти, вундеркинди. Но също така виждам, че тези деца не могат да се развиват в условия, при които живеят. Тези условия и съществуващата обществена система някак си не искат да ги видят, не искат да ги слуша, не иска да ги допуснат в сфера, където се взимат решения, където могат да мислят, да обсъждат. В същото време непрекъснато виждам много други хора с длъжности във властта - глупави, необразовани, неизвестни, празни, не четящи, не мислещи, ограничени, едностранчиви. Те нямат право да са без отношение към талантливите. Раждат се такива деца, но ние не умеем да общуваме с тях. Аз не знам какво ще правим с тях, защото човек, владеещ риторика, владеещ словото, владеещ логиката и мисленето няма до можи да си сътрудничи с тези хора, които официално заемат важни управленски постове, но нищо не владеят. Хора с власт над парите. Това е нашата беда.
    - Какво е мястото на културата в „Училището на бъдещето”? Какви са вашите впечатления от едноименния научно-практически педагогически семинар който се проведе в Камчия в края на август т.г. ?
    - Историята е следната. Веднъж, когато изнасях лекция в Университета по култура и изкуства в един от най-големите градове на Русия пред студенти 4-5 курс зададох въпрос: Какво е това култура? Представяте ли си моя ужас, когато пълната зала със студенти отговори: културата, това е култура. Тогава една педагожка, възрастна, интелигентна, притеснено тихичко прошепна: – извисяване. Значи така, културата е извисяване, на какво? На душата. Културата е духовно семе, което трябва да се пръсне като филхармонично зърно. Да се грижим за него– да го поливаме, окопаваме, отопляваме, да му четем молитви и накрая то ще даде плод. Ако сме гладни, го консумираме или го изхвърляме. Културата е първична. Често давам следния пример – ние строим мост. Възниква въпрос – това добре ли е или е лошо? Зависи от каква гледна точка ще се погледне. Веднага питам – къде отиваме, какво има в края на моста? Ако целта е естетическа, за всеки проект си поставяме висша естетическа цел, иначе ние не сме хора – просто разновидност на някакви животни. Става дума за това, че в края на моста трябва да има някаква идея - идея светлина, идея зърно, идея изкуство. Представете си в края на моста, който строим стоят група от хора с автомати, ние тържествено го откриваме, а автоматчиците започват да стрелят. Не носят радост, а сеят смърт. Връщам се обратно – защо ни е този мост? Защото човек вървейки по него се стреми да отиде да чуе Моцарт, Бах, там има орган – ето за това е необходим моста, това е прекрасно, защото по този начин пестим време от живота си за да слушаме Моцарт и други велики композитори.
    Училището на бъдещето е училище от нов тип – внего се осъществява единство на културата /континуум на епохите, съпоставяне на явленията/, което дава алгоритъм на мисленето, училище на усмивката и радостта. Децата в него не просто учат, а живеят заедно талантливи и изоставащи, училище, което допринася за напредъка на всички, за развитие на индивидуалните качества до определени стандарти.
    На конференцията, която премина в комплекса „Камчия” много ми допаднаха българските педагози. Те, според мен, се откриха, отначало бяха притеснени, от това, че има толкова много хора, но постепенно почувстваха, че там се откриват други възможности, че там се роди съвършено друг урок – вълнови комплексен урок. След моето изпълнение те показаха две презентации, вече в този дух, в този стил, в който аз планирах. Единият от тях от тях бе в памет на графиня Вревска, а другият - чудесна двадесетминутна работа по Божествената комедия на Данте по Паоло и Франческа. Смисълът на този урок е не в това, че ние изучаваме Божествена комедия на Данте, а защото остро бяха поставени въпросите за любовта, за верността, честността, за честа – как тогава са ги възприемали, как днес, как в утрешния ден. Всичко това бе илюстрирано великолепно - беше свързано с Библията, с илюстрации от „Божествена комедия” и т.н. И аз разбрах, че тези учители имат потенциал, че те са опитни, че това което правят е напълно понятно за децата. Начинът на говорене - това е формата, а смисълът е, че днешното училище не може да остане такова, каквото е било – училище на клиповото съзнание. Изучават се отделно география, отделно математика, отделно история и т. н. Това не бива да остава така, защото географията – това е мястото, историята – времето, а културата резултатът от взаимодействието, взаимоотношението на географското място и историческото време. В този смисъл предлагам комплексен вълнови урок, който не само носи пълни знания за географията и историята, а дава концепция за мислене – връзките на времето, причинноследствените връзки, това което не достига на цяло поколение днес. Как сега да разбират, че в нашия живот това е протичане от далечното минало към далечното бъдеще, и че твоя живот е отрязък от пътя на вечността. Затова когато се върви по даден път трябва да се да разбира, че събитието „А” е произвело събитие „В”, събитие „В” се е случило защото е имало събитие „А”. Но чрез своето взаимодействие са е породили събития „С1” и „С2”, образно казано. Така се е раждала цяла концепция, соната, симфония като творение и от това се ражда хармония. Считам, че културата е първична, изкуството трябва да изпълва всички уроци, всички предмети и специалности независимо от това, кой предмет преподава човек, най-главното е днес в условията на информационен взрив и виртуален живот трябва да се уравновесяват, да се хармонизират приносите, емоционалната и логическа част. Иначе ние ще създадем просто болни хора, цяло поколение от инвалиди живеещи виртуално, любещи виртуално, мислещи виртуално, виртуално убиващи някакви войници в компютърни игри, подготвяйки се да убиват реално хора, защото това е модел за поведение в бъдещето. Техните чичковци, които печелят от това престъпни пари, те не са по-малко престъпни от тези получени от продажбата на марихуана, хашиш или други наркотици. Питам се, защо никой не се замисля за здравето на поколенията, за тяхното душевно състояние, за бъдещето, за децата, които те ще родят. Затова в днешното училище трябва да има преди всичко изкуство, култура – първично духовно извисяване на душата.
    - Каква е ролята на учителя днес?
    - Днес неговата роля е променена. Считам, че вече няма учител по география, днес трябва да си проповедник на географията. Каква е разликата - учителят по география е длъжен да накара учениците да прочетат няколко страници от учебника, а проповедник е човека, който ще накара детето, когато си включи у дома компютъра да потърси това, което учителят проповеднически му е разказал много увлекателно и ученикът не иска са се радели с тази интересна идея, а иска да продължи пътя към нея. Проповедникът географ е човек, който е показал, че географията е не просто да покажеш местоположението, а да се открие вълнуващо, ярко, интересно, необичайно, занимателно пътешествие, което може да доведе до най-неочаквани срещи. Време е да се върнем към образователен стил на въвличане, завладяване, привличане на вниманието и събуждане на интереса на ученика с цел осмисляне на същината. Ролята на учителя се заключава в това, че основното познание и възприятие идват не само от училище. Училището е катализатор, където за определени минути учителят трябва много силно да впечатли детето, така че, когато то се прибере у дома да изгаря от нетърпение да отвори компютъра, за да научи още много други неща, свързани с разглежданата тема. Ученикът не е съд, който да напълниш, а светилник, който да запалиш
    Да си учител днес, това е едва ли не да си духовен бог, педагог, психолог, социолог, физиолог, философ – и такива учители е нужно да се формират. Убеден съм, че това просто трябва да бъдат харизматични хора, независимо от тяхната професия. Считам, че педагога е по-въжен от преподавателя. Да си педагог, това означава да познаваш вътрешното състояние на душата, това е призвание. А преподавателят може да бъде и без призвание, той може просто да преподава материала по съответния учебен предмет, като го разказва на учениците. Такъв учител даже се ползва с повече уважение от по-висшите му началници, защото той точно следва програмата, абсолютно я спазва, без да я нарушава. Дълбоко съм уверен, че чувството за хумор, постоянното усещане за радост е главното условие за училището на бъдещето. Някой някога защо ли измислил, че училището трябва да е мрачно, оценъчно, с огромни домашни. Вместо детето да чете книги, да слуша музика, да тича, да се развива, да се пече на слънце, да плува, да се влюбва – то трябва да се занимава с много, и с всякакви уроци. В съвременното училище е необходима паралелна система от комплексен вълнови урок, чиято методика представлява комбинирано преподаване на ученици от няколко учители по различни дисциплини. Урокът обхваща различни учебни предмети, които обаче се представят обединени от една обща тема. И така на основата на приказките учениците запомнят по-бързо и по-трайно преподаденото. Най -важното е цялата тази система от уроци да се разширява. Защото и златното сечение, и всевъзможните формули и хармонията в мозъка и цветовете и системата от музикални съзвучия, системата от знаци - всички те имат еднакъв естетически източник – всички са божествени. Практически всички сфери – математиката, физиката, химията имат отношение с изкуството, с културата. И колкото повече човечеството ги изучава, толкова по-добре ще получи цялостна картина на света. Това е една теория, която аз наричам „културно поле”. Убеден съм, че единната теория за полето е единната теория за културата. Те имат общ енергиен източник, който захранва и математиката, и музиката, и литературата, и живописта и поезията. Готов съм това да го докажа, ако имам още години живот. Сега само нахвърлям, натрупвам доказателства за теорията на единното поле на културата.
    - Как виждате възможностите за бъдещо сътрудничество със Синдиката на българските учители?
    - По време на конференцията в „Камчия” Янка Такева много ме впечатли. Тя е един твърде неформален човек, много живо, великолепно реагиращ, притежаващ като че ли магическа сила. Когато тя анализира моето общуване с децата, продължило час и половина по време на концерта, тя направи такъв точен педагогически анализ, какъвто никога не съм чувал. – точно, лаконично и правилно формулиран. Заедно с нея бяхме на среща със Сергей Игнатов, вашият министър на образованието, където обсъдихме популяризирането на експерименталния модел „Училището на бъдещето” и организирането на регионални семинари в цяла България, на които по метода на комплексния вълнови урок в близко бъдеще да бъдат обучени около 200 учители по български език и литература, история, география, физика, музика и изобразително изкуство. Надявам се, с подкрепата на Синдиката на българските учители семинарът да стане постоянно действащ в СОК „Камчия” под егидата на Юнеско.
    - Вашето послание към българските учители?
    - Искам да приветствам българските учители. Те живеят в забележителна страна. Тя е красива, благословена от Бога. Тук се кръстосват цивилизации. България е средище на древни, велики култури. Нека българските учители да не забравят, че те живеят на земя, която е обгърната от аура, от велика енергия, натрупана във времето, когато под Бог са разбирали логика, хармония, кармична структура на битието, когато са благодарили на Бога за идеята, която Бог им е дал.
    Интервю на Таня ЛЕОНИДОВА
   
   


[Обратно към Новините]



Съдържание - Синдикат на българските учители, 2012 ©
Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2012 ©