Загубихме един прекрасен човек - защитник и борец за социални права
    Сбогом, приятелю!
   
   
   
    След мъчително боледуване, на 15.09.2010 г. почина проф. д-р Желязко Христов, д.м. - президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България и декан на Факултета по Обществено здраве в Медицински университет - гр. Пловдив.
    Проф. д-р Желязко Христов е роден на 13 май 1948 година в пловдивското село Рогош, община Марица. Завършва медицина и става специалист по коремна и гръдна хирургия. Работи в Димитровград, Хасково, както и във Висшия медицински институт в Пловдив.
    От 1990 г. е заместник-председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), а от 1997 г. е неин председател. Избиран е за председател на КНСБ последователно на IV, V и VI национални конгреси (ноември 1997-а, декември 2001-а и май 2007-а година) на Конфедерацията. От 1997 г. е председател на сдружение „Да запазим децата". Проф. д-р Желязко Христов е създател на Детския етнофестивал с международно участие “Децата на Балканите - с духовност в Европа”, който вече десет поредни години се провежда в Хасковски минерални бани.
    От 2003 г. е член на Икономическия и социален съвет на Република България, а от 2007 г. - на Европейския икономически и социален комитет. Носител е на орден „Стара планина” II степен.
    В периода 2003 - 2007 г. проф. д-р Желязко Христов е съпредседател на Смесения консултативен комитет ЕС-България. През 2005 - 2006 г. е вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи, а от ноември 2006 г. е вицепрезидент на Международната конфедерация на профсъюзите /МКП/.
    Проф. д-р Желязко Христов активно подпомагаше инициативите на Синдиката на българските учители. Той имаше научни интереси и приноси в изследване заболеваемостта на учителите. Носител е на най-високото отличие на Синдиката - Златната значка на СБУ.
    Значим е неговият принос за изграждането на съвременното синдикално движение у нас като наследник и продължител на вековните демократични синдикални принципи, за съхраняването и развитието на социалните и нравствените ценности в обществото, и за приобщаването на България към световния и европейския синдикализъм.
    Загубихме един прекрасен човек и приятел, защитник и борец за човешката правда, който живееше с болките на хората в България и отдаде себе си на каузата да направи живота им по-справедлив и достоен.
   
    Изпълнителният комитет на Синдиката на българските учители изказва своите съболезнования към близките на професора за загубата на един от големите борци за правата на гражданите на съвременна България.
   
    Поклон пред паметта му!