ПРОМЕНИТЕ В КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (Държавен вестник бр. 100 от 21.12.2010 г.) се внесоха промени в Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса на труда, Закона за здравето, Закона за насърчаване на заетостта и др. В настоящия материал ще представим най-важните промени, а в следващите броеве на вестник „Учителско дело” ще продължим и с останалите изменения и допълнения.
1. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
Съгласно ал. 1 на новия чл. 68 право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.
Ал. 2 допълва, че от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете.
С ал. 3 се очертават възможностите, когато лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, а именно до 31 декември 2020 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 67 години.“
Следователно за придобиване право на пенсия през 2011 година е необходимо едновременно да бъдат изпълнени следните изискванията за :
- жените - 60 години и 34 години осигурителен стаж;
- мъжете - 63 години и 37 години осигурителен стаж.
От 2012 година необходимия осигурителен стаж за мъжете и жените се увеличава с 4 месеца на година до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете през 2020 година.
От 2021 година необходимата възраст за мъжете и жените се увеличава с 6 месеца на година до достигане на 63 години за жените и 65 години за мъжете.
Предлагаме Ви таблица как според направените промени следва да се изменят възрастта и осигурителния стаж, необходими на мъжете и жените за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст:
2. Придобиване право на пенсия при условията на Учителския пенсионен фонд
Запазва се възможността за ранно пенсиониране по реда на Учителския пенсионен фонд на учителите - 3 години по-рано от общата възраст ( по чл. 68, ал. 1 КСО) и наличие на учителски осигурителен стаж за 2011 г.. – 25 години за жените и 30 години за мъжете .
След направените изменения в ал. 1 на § 5 от ПЗР на КСО текстът й е следния: до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. – 25 години за жените и 30 години за мъжете;
2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.“;
Посоченото плавно покачване от 2012 г. на осигурителния стаж за всяка календарна година с 4 месеца е отразено и в ал. 4 на § 5, където думите „учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените“ се заменят с „изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж“.
Т.е. тя придобива следния вид:
На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1-3, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1-3 или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии".
3. Промени в Кодекса на труда (§ 52 от ЗИД на КСО)
С разпоредбата на ал. 3 на чл. 62 от Кодекса на труда и досега се определяше задължението на работодателя, той или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
След направените промени в КТ се създава се нова алинея 4 в чл. 62, която допълва посочената ал. 3, а именно: след срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.“.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1 т. 10а КТ, която дава възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работещ пенсионер се прецизира и добива следния вид:
„10а. когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;“.
4. Изплащане на обезщетения за временна неработоспособност
С т. 5 от § 6 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване ( Държавен вестник, бр. 98 от 14.12.2010 г.) е удължен срока на § 22 о от ПЗР на КСО до 31 декември 2011 година.
Следователно за периода до 31 декември 2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение;
Останалите дни, както и досега се изплащат от НОИ в размер на 80 на сто от средно дневното брутно възнаграждение.
Определените от 01.07.2010 г. по-кратки срокове при настъпване на временната неработоспособност и изплащането на обезщетение за нея след прекратяване на трудовото правоотношение са залегнали в текстовете на чл. 42, ал. 2 и 3 КСО, а именно:
Ал. 2 Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.
Ал. 3 Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
[Обратно към Новините] |