.: Синдикат на българските учители


	• Новини • Пресцентър • Материали от вестник "Учителско дело" • Въпроси и отговори • Консултации и мнения

Четвъртък, 21 Ноември 2024 година

Търсене

Новини

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СБУ!

Д.ИК.Н. ЯНКА ТАКЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ:
    Синдикалната политика е много по-трудна от общата, защото всичко в нея трябва да бъде премерено, да е в интерес на работещите в системата на средното образование


    - Г-жо Такева, 24-ия рожден ден на СБУ е своеобразен повод за равносметка на извървения път. Бихте ли откроили най-успешните политики? Какви поуки за историята на съвременния синдикализъм остави СБУ през тези години на отстояване на професионални и социални права на българското учителство?

    - През изминалите години Синдикатът на българските учители се изгради като модерен синдикат, който формира изключително полезни политики за развитието на образователната ни система. Винаги съм казвала, че синдикалната политика е много по-сложна от общата. Една от най-значимите синдикални политики, които проведохме, и продължава да е постоянно предизвикателство пред нас, е изграждането на капацитет от знаещи и можещи председатели на общинските координационни съвети и на организациите в училищата, детските градини и извънучилищните звена, на Националния стачен комитет и Централната контролно- ревизионна комисия, за да бъдат те ефективни когато защитават социалните, трудовите и професионалните интереси на членове на СБУ. Ние успяхме в това и затова Синдикатът днес има голям авторитет. Сядайки на масата на преговорите с представители на работодателите, на Министерството на образованието и науката, с кметове и народни представители, с членове на парламентарни комисии, ние винаги знаем как да мотивираме своите предложения. И всичко хубаво, което се случи през тези години в образователната система: изграждането на Учителския пенсионен фонд; запазването на извънучилищните звена от закриване още през 1997 г.; фактът, че няма административни съкращения в образователната система; въвеждането на националните програми за развитие на средното образование – за закупуването на училищните микробуси, безплатните закуски за децата в началния курс и компютъризирането на училищата; въвеждането на целодневната организация; поддържането на добро ниво на нормативите за броя на децата в групите и в паралелките и за преподавателска заетост; гарантиране на ремонтите в учебните заведения и на средствата за лична квалификация на учителите; изработването на модула за кариерно развитие и на критериите за диференцираното заплащане, и още много моменти - всичко е минало през ръцете и душата на членовете на СБУ. Никога няма да забравя по 10-11-часово ежедневните ми усилия, за да бъде разписан модул „Кариерно развитие и диференцирано заплащане”, иначе средствата щяха да бъдат върнати или дадени на други отрасли.
    Важно е да се знае, че ние сме разработили и нова наредба за квалификация на учителите и придобиването на професионално-квалификационни степени. Съжалявам, че нейното приемане се забавя, тъй като е важно да се съкрати срокът за преминаване от една в друга квалификационна степен. Ние настояваме да бъде променен модулът кариерно развитие, така че да се даде възможност на учителите по-бързо да придобиват длъжностните степени старши или главен учител. Не би трябвало колегите да се страхуват да заемат тези длъжности. Също така трябва да бъдат променени задълженията на главния учител, разписани в модула за кариерно развитие, за да се избегне дублирането им със задълженията на административното ръководство. Ние сме разработили всичко това и сме готови да го защитим, но трябва да бъдат преодолени стереотипите на хората на високи постове в държавната администрация - те трябва по-демократично да мислят и по-често да се вслушват в нашите предложения.
    Наша беше и идеята за защитени и средищни училища. Сега искаме да има и защитени детски градини, тъй като демографският проблем най-напред, бързо и пагубно се отразява на образователната система. Предизвикателствата са изключително големи в тази посока.
    Не бива да забравяме и това, че въпреки трудния преход, икономическата криза, неработещата икономика, финансовите затруднения и т.н., Синдикатът винаги е успявал, макар и с малко, да постигне повишаване финансирането на средното образование и на работните заплати, както и да въведе допълнително плащане на учителския труд. Бавно и мъчително постигаме и усъвършенстваме всичко това в годините чрез колективното трудово договаряне. Всички знаем, че в условията на икономическата криза през 2013 г., единствено сектор “Средно образование” увеличи работните заплати с над 8% и аз знам, че колегите оценяват това, защото то бе осъществено с общите усилия на целия Синдикат.
    Сред предизвикателствата пред нас през тези години бе необходимостта ние, учителите, да усвоим едновременно 8 допълнителни компетенции, които не сме ги придобили по време на подготовката в университетите. Сред тях - работа с деца със СОП, справяне с агресията и насилието в класната стая, въвеждане на иновативните методи, средства, похвати, съобразени с новите условия в класната стая. Масовото въвеждане на ИКТ се осъществи също благодарение на Синдиката - през 2004 г. ние стачкувахме и тогава отпуснаха целеви средства, за да започне изграждането на компютърните кабинети. Никога няма да забравя радостните сълзи в очите на колегите от гимназията в гр. Бяла, Варненско, при откриването на компютърния кабинет. През тези години трябваше да се усвояват европейски квалификационни модели, въведоха се изключително много промени в законовата и подзаконовата нормативна уредба. Законът за народната просвета, който и сега е в сила, претърпя над 35 промени, многократно бе изменян и Правилникът за приложението на закона - все изстрадани неща и всичко бе правено в интерес на образователната система.
    Безспорно, най-голямото предизвикателство бе да се създаде сигурност и стабилност на работното място на работещите в системата на средното образование. Минахме през толкова много неща, за да се съхрани училищната колегия. Може някой да ни упреква за въвеждането на 13-и клас в професионалното училище, но това осигури в рамките на 3 години работни места и заплати на 2600 учители, които щяха да излязат на трудовата борса. Някой може да каже, че целодневната организация в училището има недъзи - да, но тя осигурява 2500 допълнителни работни места и даде възможност за допълване на норматив на колеги, които поради демографски проблеми и намаляване на паралелките нямаше да може да изпълнят норматив. Но никой не подминава факта, че в училище трябва да се подобри организацията на работа в интерес на децата, които посещават занималня.
    Най-тежкото преживяване през изминалите 24 години бе отношението на обществото, на родителите към училището. Защото всички, като че ли очакваха от учителя да бъде магьосник, който ще укроти децата в семейството, на улицата и в класната стая. Само че без помощта на родителите и на обществената среда, това не може да се случи. Слава Богу, съвременните млади родители разбират, че без съдействието на семейството и подкрепата на обществото за учителя и училището, без създаването на имидж на образователната институция и повишаването на статуса на учителя, никой нищо не може да постигне. В Синдиката сме правили изключително много научни изследвания и един от изводите е, че каквото е отношението на семейството към училището, към конкретния учител - такова е и отношението на детето им в класната стая.
    Важно е да кажа и това, че ние бяхме единственият Синдикат, който се осмели да заведе дело срещу Световната банка за некоректните и недобронамерените политики, които тя препоръчваше на нашите правителства. Ние много добре знаем, какво представлява Световната банка, но тази институция трябваше да разбере, че някой в нашата страна й се противопоставя.
    Връщам се към казаното в началото - синдикалната политика е много по-трудна от общата, защото всичко в нея, в синдикалните действия трябва да бъде премерено, за да е в интерес на работещите в системата на средното образование. Никой не ни прощава и едно малко отклонение. Докато при общата политика политиците обещават, след това може да не изпълняват обещанията си - за тях няма последствия. Докато за синдикатите има последствия. И затова предизвикателството за водене на добър социален диалог, коректно социално партниране с работодателите е изключително голямо. Трудно бе да се промени стереотипът на мислене на българските институции, че освен тях и друг може да участва при вземането на решенията. И затова все още е трудно да се реализират препоръките на Европейската комисия за спазването на Кодекса на труда, за създаване на нормални партньорски взаимоотношения с работодателите и др. Кога България ще се изгради като демократична държава, в която всеки да знае правата и задълженията си, да спазва законите и всеки да се чувства сигурен? Това е един важен въпрос, по който всеки трябва да се замисли.

    - Бихте ли казали – от дистанцията на времето и от огромния, опит, който сте придобили през тези години, кое е разковничето за успеха в синдикалната работа?

    - Разковничето е в дипломацията и в широките познания в много посоки.

    - Какво предстои от тук нататък?

    - Предстои преодоляването на още много предизвикателства като например: да си кажем мнението по новия закон за училищното образование, предучилищната подготовка и обучение, както и становището ни по проектозакона за професионалното образование, по всички стратегии на МОН. Важен въпрос за нас е подписването на новия Колективен трудов договор.
    Предизвикателство е в МОН да се съобразят с нашите предложения за стратегията за развитието на педагогическите кадри. Професията учител трябва да е свещена, като това трябва да стане на базата на коренна промяна на политиката за финансиране на образованието, формиране на работните заплати, кариерно развитие, квалификацията, подбора на студентите за педагогическите специалности, за да може учителят отново да заеме подобаващото му се място в обществото. Всички знаем, че без образователната система няма да има лекари, инженери, художници, артисти, шивачи, шофьори и др. И както казват мъдреците - едно общество личи по това, каква е неговата грижа за училището и учителя. Ако искаме нашето общество да бъде по-различно, по-добро спрямо другите общества, трябва да се промени отношението към училището.

    - Вестник „Учителско дело” е със 119-годишна история. Във времето, когато в медийното пространство властва Интернет, какво е вашето виждане за приноса на вестника за удовлетворяване потребностите на търсещия синдикалист и учител?

    - Светът безспорно се променя и еволюира – благодарение на новите информационни и комуникационни технологии можем да разглеждаме безкрайно много страници в Интернет. Имаме достъп до архивите на онлайн статии и новини. И докато това ни позволява да четем повече от всякога, има разлика между четенето онлайн и прочитане на написаното на хартия, било то книга, списание или вестник. В. „Учителско дело” излиза от 1895 г. Той е паметта на българското учителство. В него е събрана не просто историята и развитието на образователната система, но и широка палитра от ценности и преживени емоции на цели поколения, там са запечатани моменти от ежедневието на училища, детски градини и центровете за работа с деца, мигове от професионалния живот на хората, които се трудят в тези образователни институции и още много други, случващи се през годините събития, организирани и провеждани от Синдиката на българските учители. „Учителско дело” е емблемата на Синдиката на българските учители и той ще си остане такъв. Ще бъде грях да не се оцени това, което дава вестникът като традиция и памет за миналото и за бъдещото българско просветно дело. Аз съм изключително доволна от работата на колегите, които го списват. Защото, докато възможностите на Интернет за получаване на информация, днес са наистина много, то нейното качество и достоверност значително намаляват, липсва човешкото съпреживяване, знанието е фрагментарно и т.н. Информационните технологии се развиват много бързо. Преди около 15 години имаше дискети, днес те не се използват. Сега има дискове и флашки, след време вероятно ще са други средствата за записване. Вероятно има и още начини, но тук става дума не за големите политики в областта на ИКТ, а за паметта на образователната система, за училището и детската градина като цялост. При мен дойдоха писатели, които споделиха, че благодарение на написаното през годините на страниците на в. „Учителско дело”, подготвят книга за учителите новатори. Днес за учителите новатори задълбочени материали можете да прочете във в. „Учителско дело”, в Златния фонд на Синдиката. “Учителско дело” ще остане в историята като вестник на българското учителство, утвърждаващ духовността и националните идеали, най-добрите традиции в родното ни образование. Да го пазим.

    - Вашето пожелание към синдикалните членове по случай 24-ия рожден ден на СБУ?

    - Членовете на Синдиката на българките учители са най-добрите учители. Членовете от непедагогическия персонал са най-добрите като служители и работници в училищата, детските градини, извънучилищните звена. Добрият професионалист става и добър синдикалист. Ето защо усилията, които полагаме за квалификация, вкл. чрез Постоянната академия за науки към СБУ, грижите за обучението по социално-икономическите, професионалните и трудовоправните въпроси, всичко, което е свързано с персонализиране грижата към всеки един синдикалист, са все неща, които правим заедно всички ние, членовете на Синдиката на българските учители. Нека бъдат живи и здрави, за да можем да продължаваме все така и занапред и да се подкрепяме един друг. В живота именно тази подкрепа е най-важната.
    Интервю на Таня ЛЕОНИДОВА


[Обратно към Новините]