Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Кодекса на труда. Те са свързани с намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, нормативно уреждане на договора за стажуване като особен вид трудов договор, подпомагащ прехода от образование и обучение към устойчива и качествена заетост, както и служебното заличаване на изпратени уведомления за сключени трудови договори.
    В изпълнение на правителствения пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса се предлага промяна на периода, в който работодателите отчитат пред инспекцията по труда положения извънреден труд през календарната година – не всяко полугодие, както е сега, а само веднъж годишно – до 31 януари на следващата календарна година. Предвижда се също да отпадне задължението на работодателите да осигуряват за нуждите на контрола за спазване на трудовото законодателство ревизионни книги в предприятието, неговите поделения, обекти и работни площадки и на други места, на които се полага наемен труд.
    Като мярка за подкрепа на младежката заетост се регламентира договорът за стажуване като особен вид трудов договор. Предлагат се текстове, според които работодателите ще могат да сключват трудов договор с условие за стажуване с младежи на възраст до 29 г., които са завършили средно или висше училище и нямат трудов стаж или професионален опит по придобитата професия или специалност. Такъв договор ще може да се сключва само веднъж с едно и също лице. Младежите ще се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на тяхната квалификация, за срок от шест до 12 месеца. Целта на стажуването е усвояване на практически умения в процеса на изпълнение на работата под ръководството на наставник. Отношенията между работодателя и наставника ще се уреждат в допълнително споразумение към трудовия му договор. В 14-дневен срок от прекратяване на трудовия договор с условие за стажуване работодателят ще издава на лицето, което е стажувало, препоръка, с която то ще може да удостовери придобитите умения пред бъдещи работодатели.
    Третата промяна е свързана с оправомощаване на контролните органи на Главна инспекция по труда (ГИТ) да дава задължителни предписания на работодателите да заличават уведомления за сключени договори, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение. Това се налага поради факта, че през последните години са констатирани голям брой случаи на злоупотреба с личните данни на работници и служители, които се използват за извършване на регистрация на трудов договор, без такъв да е сключен между страните. Когато работодателят не изпълни в срок даденото му задължително предписание или ако не бъде открит на адреса на управление, ГИТ ще уведомява НАП за служебно заличаване на уведомлението за сключен трудов договор.
   
    Промените, предложени в Кодекса на труда във връзка със служебното заличаване на подадени уведомления за сключени трудови договори, защитават правата и гарантират интересите на работниците и служителите. Чрез тях ще бъдат предотвратени последиците от фигуриращ в регистъра на НАП запис за сключен трудов договор, когато фактически и документално не може да се установи възникнало трудово правоотношение между страните.
   
    Законопроектът е приет на вносител.
   
    Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане в интернет страницата на МТСП и беше одобрен от социалните партньори в НСТС.
   
   
    Правителството определи министъра на образованието и науката за национален орган за управление на „Еразъм+” – програмата на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта
   
    „Еразъм+” обединява сега действащите програми „Учене през целия живот”, „Младежта в действие”, „Еразмус Мундус”, „Темпус”, „ALFA III” и „Edulink” и ще се изпълнява в периода 2014-2020 г. Съгласно европейския регламент за създаването на новата програма всяка държава следва да определи национален орган, който да отговаря за изпълнението й. Неговите функции са свързани с осъществяване на мониторинг и управление на програмата на национално равнище.