Предложеният проект за изменение на Кодекса на труда отхвърля извършеното изменение на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ (ДВ, бр. 7, 2012 г.). С направената редакция чл. 328, ал. 1, т. 10 възстановява вида си от преди извършването на цитираната промяна, но отнасящо се само до „работниците и служителите в организациите от публичния сектор“.
    Синдикатът на българските учители категорично не може да приеме така предложената промяна.
    1. Предложеното изменение на КТ по същество е една дискриминационна мярка, ограничаваща част от работещите в страната по отношение на тяхно конституционно право – правото на труд.
    Неприемливо е личното право на работника или служителя да извършва или не трудова дейност при условие, че има нормално сключен трудов договор и липсват други основания за прекратяване на договора да бъде ограничавано от работодателя единствено на основание достигната възраст и придобит трудов стаж и професионален опит.
    2. Изложените в проекта за закон мотиви макар и да отговарят като цяло на статистическите данни в случая са неприложими и противоречиви.
    Като основен мотив се посочва „мерките за борба с младежката безработица“, но в самите мотиви е записано, че и в момента в публичния сектор има 13925 работещи пенсионери, чието освобождаване е безпроблемно при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ. Така че, ако мотивът наистина е борбата с младежката безработица, следва да се започне именно с тази мярка, непротиворечаща на действащото законодателство.
    Отделно се посочва, че сред работещите навършили пенсионна възраст НЕ пенсионери, които са 20 849 немалка част са тези, които нямат необходимия осигурителен стаж, както и работещите по служебни правоотношения, като и за едната и за другата група предлаганата промяна в КТ е неприложима.
    3. В мотивите от всички възможни „организации от публичния сектор“ се цитира само един бранш – образованието и се посочва цифрата на заетите 60 + години учители. От цифрите е видно, че спрямо общия брой на работещи навършили пенсионна възраст учителите са едва около една седма и е непонятно, защо се извежда като пример именно този бранш. Създава се впечатление за тенденциозност по отношение на системата на средното образование.
    Освен цитираните статистически данни предложението не е придружено с провеждане на изследване и конкретен анализ, който да покаже как ще се отрази предложената мярка и приложима ли е изобщо в системата на образованието. Пенсионирането на 5 000 учители може ли да бъде безпроблемно за системата и как ще се привлекат в нея млади специалисти, особено в големите градове, с начална заплата от 500 лева?
    Защото за никого не е тайна, че трудът на учителя – един високо специализиран и високоинтелигентен труд не е оценен адекватно спрямо труда в други системи също на бюджетна издръжка. И следва да се запитаме кой е дал оценка на видовете труд? На каква основа е дадена тази оценка? Как така се определя, че възнаграждения, обезщетения, допълнителни възнаграждения в една бюджетна система могат да имат разлика в пъти със същите в друга система, също на бюджетна издръжка?
    В тази връзка въпросът може да се постави и от друг ъгъл – приемане правото на работодателя да освободи учител при навършване на изискуемата според чл. 68, ал. 1 и 2 на КСО възраст за пенсиониране, но със задължителното условие да му изплати 20 брутни работни заплати като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Така голяма част от навършилите съответната възраст учители ще се съгласят да бъдат прекратени трудовите им договори и ще се осигури постъпването на нови хора в системата.
    Изложените до тук аргументи определят категоричното становище на Синдиката на българските учители да не приеме проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда в предложения вид и да изисква цитирания проект да бъде изтеглен и снет от дневния ред на Народното събрание.