На 27 юни т.г. министърът на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова представи информация от проверка по проект „За по-качествено образование”, по който се разработват проекти на нови учебните програми по Български език и литература /БЕЛ/ в българското средно общообразователно училище. Акцентът беше поставен върху предложението за отпадане от учебното съдържание по БЕЛ на романа „Тютюн” на Димитър Димов и стихове на Христо Ботев, което предизвика остро осъждане от обществото.
    „Осъзнавам колко важен и сериозен е този въпрос. И всички ще бъдем отговорни към това, което ще се е случи с проектите на новите програми по БЕЛ. Когато възникна този проблем обещах, че ще дам нарочна пресконференция по този случай и се постарах това да се случи.” – започна проф. Клисарова. Заедно с нея на срещата с журналистите бяха хора от нейния екип - Красимир Вълчев, главен секретар, юристът Любомир Йосифов, Надя Младенова - началник на министерския кабинет и Евгения Костадинова – директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание" и ръководител на проекта.
    Проф. д-р Анелия Клисарова започна с обобщена информация за проекта „За по-качествено образование”, BG051PO00 – 3.1.04 „Подобряване качеството на общото образование по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. В нея са включени мерки за: промяна на образователната структура; промени в учебното съдържание, учебните планове и програми; мерки по разработване на учебници и учебни помагала. Изпълнението на дейностите по проекта е възложено на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” със заповед ма министър на образованието младежта и науката от март. 2012 .
    До сега са разработени 117 учебните програми, 72 стандарта, 14 учебно - изпитни програми; система за индикатори за съответствие между стандартите и програмите и инструментите за тяхното прилагане. В разработването им са участвали 484 външни лица - учители от средни училища и преподаватели от висши. Те са подбрани по специална за целта обява, публикувана на сайта на МОН.
    В разработването на програмите по БЕЛ са участвали общо 34 т.н. методици - външни преподаватели, като 25 от тях са редовни и 9 са резервни. Подготвеният от тях проект на програмата по Български език и литература е бил два пъти обсъждан на кръгли маси през м. март 2013 г. На първата са участвали 87 специалисти, а на втората – 61. Когато са създавани тези програми са взели участие и ръководителите на катедрите по литература - СУ „Св. Климент Охридски” и Югозападния университет „Неофит Рилски”. В протоколите от заседанията обаче, е отбелязано само, че се предлага отпадане на съответните произведения или замяната им с други, но никъде не е упоменато кой точно от всички, присъствали на обсъжданията, ги е предложил и кои са хората, които са ги подкрепили.
    Тези проекти на програми са публикувани на Сайта на МОН, защото това е било задължително изискване за информиране и публичност, заложено в проектното задание - 12 дни преди проф. Клисарова да стане министър.
    „На въпроса, дали ще бъдат сменени сега учебните програми по БЕЛ - категорично не. Никои автори и произведения няма да отпадат от учебната програма, по която учат нашите деца.”- подчерта министър Клисарова.
    Тя поясни, че, когато й е бил донесен проектът за одобрение, е била запозната с философията на предлаганите промени, на въпроса й отпадат ли произведения, й е било отговорено отрицателно. „Когато разбрах, че се предвиждат повече практически дейности, които развиват компетентността на децата, казах да - това е правилен подход и философия за разработване на новите учебни програми. Философията е правилна и ние трябва да работим в тази посока.” Тя каза още, че обсъждането на проекта в този вариант с отпадането на произведения, не е склонна да продължат. "Първо Регионалните инспекторати ще изискат от всичките общо 5 100 учители по Български език и литература да дадат своите предложения за промени и едва когато бъдат обобщени ще се пристъпи към направата на нов проект на програма,” каза министър Клисарова. - Търся обаче дисциплинирана отговорност за това, че не бях информирана кои произведения ще отпаднат, каза още Клисарова. - След като бъдат готови обясненията на експертите, те ще бъдат изслушани от дисциплинарен съвет, каквото е изискването на Закона за държавния служител.”
    Програмите не само по БЕЛ, но и по другите учебни предмети ще бъдат приети след като се постигне професионален и обществен консенсус и след като бъде гласуван в Народното събрание новият закон за предучилищното и училищното образование. След което предстои и квалификация на учителите преди въвеждането им в българското училище. За тази цел са планирани и средства по проекта „За по-качествено образование”.
    По време на пресконференция Красимир Вълчев - главният секретар на МОН поясни, че като юридическо лице Министерството е конкретен бенефициент на близо 20 проекта по ОП „Развитие на човешките ресурси”, които могат да се разделят на два вида: дейности на самото министерство, които то трябва да извърши като управляваща институция на системата, какъвто е проектът „Подобряване качеството на общото образование” и други проекти, които са насочени към голям брой училища. Тук се имат предвид проектите за извънкласна дейност „УСПЕХ”, за средищните училища. „Проблемът е за МОН, защото ангажирайки се с много голям брой проекти с едни и същи служители сме изсмукали капацитета от останалите дейности на министерството, а сме отговорни за най-голямата публична система, каквато е средното образование. Смея да твърда, че в МОН едновременно вървят много голям брой процеси и дейности, може би по-голям от средното, което е в другите министерства и това затормозява работата ни като цяло. В тази връзка водим разговори, вкл. и министър Клисарова за промяна в следващия програмен период. Ще настояваме МОН да не бъди бенефициент за такъв голям брой проекти, като съответно по-голямата част от средствата да бъдат насочени към училища и детски градини. А такива институционални задачи, каквато е разработването на новите учебни програми да бъдат обезпечени с национални ресурси и със съответния институционален човешки ресурс, който е налице в съответните дирекции на МОН.” – обясни г-н Вълчев.
    Таня ЛЕОНИДОВА